„Къщата на халифа“ е книга, написана от Тахир Шах за преживяванията му, когато решава да премести семейството си от мъничък апартамент в Лондон в огромна къща в Казабланка, наречена „Къщата на халифа“. Книгата описва подробно върховете и сривовете при преместването в една непозната страна и едногодишния ремонт на къщата.
Шегата е, че Шах, въпреки афганистанското си наследство, въпреки произхода си от Пророка, е рационален човек. Той не вярва в джиновете, в които всички останали изглежда не се съмняват. Притесняват го плъховете, има проблеми с персонала, сблъсква се с отчаяните неща, които бедните правят, за да оцелеят – кражбата, внезапните проблясъци на достойнство, мрежите за взаимопомощ, които са в основата на черния пазар, средновековните суеверия. Нищо там не работи така, както работи в едно зряло, либерално, демократично капиталистическо общество. Всичко си има цена, но пътищата към тази цена са измамни и изненадващи. Всяко обяснение повдига повече въпроси, отколкото отговаря: Шах има объркващи срещи и предпазливо следва инструкции, които не може да разбере.
И по някакъв тих алхимичен начин той се намира в мир с пазачите, имама и гангстера надолу по пътя, обитателите на бедняшкия квартал на прага му и банковия мениджър у дома.
А наскоро се появиха хипотези, че точно от Къщата на халифа (Dar Khalifa) произхожда името на Казабланка (Casablanca). Прочетете повече в кратка блог статия тук
ПРОЧЕТИ БЕЗПЛАТНО ПЪРВАТА ГЛАВА НА КНИГАТА ТУК 👇🏼
#къщатанахалифа
Ваня –
Когато попаднах на тази книга, си помислих, че ще разказва за преживяването на автора при пътуване в Казабланка в продължение на една година. Но не. Тази книга разказва за това, че авторът купува (!) къща в Мароко, премества семейството си в Казабланка и първата им година живот в Къщата на халифа (Dar Khalifa).
Когато започнах да чета тази книга, бях малко притеснен, че тази книга ще бъде за чужденец, който ще наложи своите западни вярвания и стандарти на земя, напълно различна от Запада. Или още по-лошо, че ще има екзотични фантазии и очаквания от Мароко и след това ще остане разочарован. Но не. За щастие, тази книга е просто честен разказ за опита на Тахир Шах, установяващ се в Казабланка. Той не прикрива предизвикателствата, пред които е изправен в ежедневието, но също така дава на читателя пълен отчет за това, което го привлича в Мароко (дядо му, починал в Танжер и възможността да даде на децата си по-добро възпитание).
Въпреки че по-голямата част от книгата включва подробности за ремонтните работи на Къщата на Халифа, авторът също така дава невероятна представа за мароканската култура и манталитет. Много ми хареса Камал (асистентът, който Тахир си наема)! Той е такъв негодник, който винаги предлага иновативно решение, колкото и труден да изглежда проблемът. Нещо повече, не можех да не си помисля колко невероятна е съпругата на Шах – Рачана, че е издържала всичко, което се е случило в книгата! Въпреки това тази книга е наистина забавна и много се смях, особено когато прочетох историята на “Баварската домакиня Лулу!”
Като цяло, много леко и приятно четиво. Задължително за всеки, който обича Мароко или му предстои пътуване там.
Виктор –
Завладяващ и често истерично смешен поглед върху живота в Мароко през очите на афганистанец, който е израснал предимно в Англия, но е пътувал много. Харесах поговорките, които са в началото на всяка глава, като: „Никога не давай съвети в тълпа“ и „Всеки бръмбар е газела в очите на майка си“.
Ще призная, че понякога нещата, които се случваха в книгата, бяха толкова фантастични, че се чудех дали е възможно да са истина, но не намерих нищо, което да подсказва, че не са. Заслужава си цената на книгата, за да разберете как Шах и неговият асистент „мислете извън кутията“ си връщат парите от архитекта, когото е уволнил. Абсолютно вдъхновено решение. Препоръчвам.
Виолета Илиева –
Планирах пътуване в Мароко, когато моя приятелка ми препоръча да прочета “Къщата на Халифа”. Дори ми даде линк към издателството, за да си я поръчам. Странно ми се стори името на издателството – “Барака”. Отворих книгата в самолета на отиване и преди да кацнем вече я бях преполовила. Минах по почти всички места, за които Тахир Шах разказва и усетих Мароко от разказа му. Завърших приказката в самолета на обратно, когато неусетно сигнах до края на книгата. Тахир Шах има барака (благословия) да разказва интересно и увлекателно. Сега с нетърпение чакам срещата с другите му книги.
Таня Илчева –
Тахир Шах и двете му книги за Мароко: “Къщата на халифа” и “В хиляда и една нощ” . Беше ми приятно да се завърна отново в Мароко с красивата приказка на Тахир Шах. Той е талантлив разказвач. Повежда ни през медината, в кафенетата, които са само за мъже/под чехъл/, по улиците на Казабланка. Но също така навлиза в манталитета и душевността на мароканците. Отношенията им с Джиновете.
В първата книга съпреживяваме закупуването на Къщата на халифа, където Тахир се настанява да живее със семейството си, след епичен ремонт.
Във втората книга той, по древния обичай на туарегите, търси историята на сърцето си. Всеки от нас има история на сърцето си, понякога докато я търсим, не забелязваме, че тя е точно пред нас.
Умело прекъсва една история на най-интересното място и подхваща друга. Научих нови приказки от хиляда и една нощ и истории за Джоха.
Препоръчвам ги и двете!
Мария –
„Къщата на халифа. Една година в Казабланка” е красиво написан мемоар, който отвежда читателя на пътешествие през очите на Тахир Шах и семейството му, докато се местят от Англия в Мароко. Книгата е изпълнена с ярки описания на гледките, звуците и миризмите на Казабланка и предоставя близък поглед към културата и обичаите на мароканския народ.
Едно от нещата, които наистина ми харесаха в тази книга, беше начинът, по който Тахир Шах преплита личната си история с историята и традициите на Мароко. Книгата е пълна с увлекателни анекдоти за мароканския живот.
Като цяло горещо бих препоръчал „Дар Халифа. Една година в Казабланка“ на всеки, който се интересува да научи повече за Мароко и мароканците. Книгата е чудесна комбинация от лични мемоари и културна история и със сигурност ще остави трайно впечатление у всеки, който я прочете.