Дали може красива сграда, за която се твърди, че е обитавана от духове (джинове), да е причината за съвременното име на марокански град?
Financial Times,
Jason Webster
Абд ал-Кадир се размърда неспокойно, когато го попитах дали би повторил казаното току-що. Като пазач, работил в имота от десетилетия, той е истинска съкровищница от информация, но не съм сигурен, че добре го чух. Въпреки че е в началото на 50-те, той има сдържаните маниери и ниския глас на много по-възрастен.
Стояхме в прекрасния градински двор или риад. Папуняк се обажда от върховете на дърветата, а прохладен бриз се носи откъм Атлантика, само на километър от тук. Това е пулсиращото сърце на къщата, в която съм отседнал – Къщата на халифа (Dar Khalifa), в квартал Анфа в Казабланка, и усещам дълбоко спокойствие.
– Тук, долу – посочи той към земята – има заровено голямо съкровище.
Очите му се изблещиха.
– Злато и скъпоценности, повече отколкото можеш да си представиш!
– Защо не ги изровите тогава? – попитах.
Абд ал Кадир изглеждаше изненадан.
– Защото го пазят – каза. – Джиновете.
С годините посещения в Мароко се научих да не пренебрегвам разговорите за невидимите джинове. Още по-малко в тази къща, където редовно се извършва екзорсизъм, за да се успокоят тайните, но истинските собственици на къщата.
Следващото, което Абд ал-Кадир каза, ме свари неподготвен:
– Джиновете трябва да пазят този двор, защото това е ал-Дар ал-Беида, това е Бялата къща.
Отне ми миг да разбера какво имаше предвид – това, казваше ми той, е оригиналната бяла къща, която е дала името на града Казабланка.
Бях пристигнал в Дар Калифа (Къщата на халифа ) предния ден по покана на нейния собственик – британския писател Тахир Шах. Посетих я за пътви път преди почти 20 години, когато Шах проучваше една книга за необикновеното имение с 30 стаи – Къщата на халифа.
През последните няколко месеца той реновира оснвно своя марокански дом, за да превърне Дар Калифа в централа на своята фондация Шехерезада (Scheherazade Foundation). Освен всичко друго, организацията с нестопанска цел защитава знанията, заключени във фолклора, особено от вида, който Шах нарича „поучителни истории“ – приказки, които съдържат древна мъдрост.
Разположена на акър земя на нос над брега, къщата има чисто варосани стени, украсени с бугенвилия и ароматен жасмин.
Шах наел художници и занаятчии от цялата страна Мароко, за да работят върху удивителните фонтани със зелиж, гипсовите паравани с геометрични ислямски дизайни и сложно издълбани дървени берберски врати. Има усещане за история в това място, необичайно в иначе модерния, растящ град. Но всичко, за което можех да мисля, беше коментарът на Абд ал-Кадир.
Възможно ли е това наистина да е оригиналната бяла къща (каза бланка)?
Не много далеч, на север от тук, в Испания, градовете и селата с арабски имена – Гибралтар, Бенидорм и други са свидетелство за вековното присъствие на исляма там.
Но Казбланка е любопитно отклонение, огледален образ на тази традиция и очевиден пример за иберийското влияние върху южната съседка. Как е било възможно това?
Може би истината за къщата е истинското „съкровище“, за което говори Абд ал-Кадир.
Но дали Шах е знаел за това? И ако да, защо не го е споменавал?
Попитах го по-късно през деня.
– Чувал съм слухове за това, че Дар Калифа е Бялата къща – казва той. – Но едва след като излезе книгата ми „Къщата на халифа. Една година в Казабланка“. И не им обърнах много внимание, защото до съвсем скоро бордеят, заобикалящ имота, блокираше гледката към морето. Освен това писмените свидетелства за къщата са само до преди 80 години. В по-стари времена не е имало толкова стриктни регулации за документите на имотите.
Бях заинтригуван обаче и почувствах, че въпросът трябва да бъде проучен. Къщата на халифа разполага с библиотека от кедрово дърво, съдържаща повече от 20 000 книги, със заглавия за всичко – от масонство и магия до топография, история и теми табу. По високите рафтове открих карти и текстове, които надявах се ще хвърлят светлина по въпроса.
Казабланка е относително ново име на много древно място. Преди е била позната като Анфа, селище датиращо от хиляди години. Историците спорят дали са го основали финикийците или местните бербери, но старата Анфа, както ясно показват картите, се е намирала точно на запад от съвременна Казабланка. (Днес Дар Халифа се намира на три мили западно от центъра на съвременния град.)
Човекът е заселил тази област обаче отпреди финикийците. На по-малко от пет минути път с кола от къщата има палеонтологически обект в стара кариера, където са открити доказателства за древни човекоподобни отпреди повече от милион години.
В Histoire de Casablanca (1968) френският историк Андре Адам се позовава на писанията на португалския изследовател от началото на 1500 г. Дуарте Пачеко.
„Португалците бяха унищожили Анфа през 1468 г., което пречеше на акостиралите моряците да забележат останките от града.“ И така, според Пачеко, те са идентифицирали „варосана сграда на хълм над руините на Анфа“, за да се ориентират надолу по африканското крайбрежие. „Това те нарекоха Казабланка на португалски, което с течение на времето се превърна в испанската Казабланка.“
За да проуча, се запътих към плоския покрив в най-високата част на Дар Калифа. Както спомена Шах, преди наоколо се е простирал бордей и той е запречвал видимостта, но сега всичко е премахнато и гледката към Атлантика е разчистена.
Идеята къщата да е служила като помощно средство за навигация изглеждаше правдоподобна. Разположени на скала над брега, варосаните стени на Дар Халифа биха били видими за преминаващите кораби, за да определят местоположението на Анфа.
И още нещо имаше. Немска карта на Анфа от 1572 г. показва частично възстановен град край морето. Повечето сгради бяха сиви, но точно на запад от градските стени имаше малка бяла къща, която приличаше на светилище. Обикновено в Мароко такива структури се намират извън границите на града, но тази е била разположена на високо място над брега. Възможно ли е това да е изображение на „бялата къща“ — може ли да е Дар Халифа?
Шах ме запозна с местен устен историк, Суфиане Бенади, който продължава семейна традиция, датираща от пет поколения. Попитах го защо никога не записва нищо.
– Това би нарушило традицията – каза ми той.
Докато седяхме на външна тераса на топлия вечерен въздух и ядяхме агнешки таджин, изтъкнах възможността Дар Халифа да е къщата, дала името на Казабланка.
– Няма съмнение – каза Бенади. – Самият ми баща ми каза това, а на него го каза дядо ми. На него от своя страна му каза чичо му, на когото му каза баща му.
– Името Казабланка или Ал-Дар ал-Бейда на арабски е използвано едва след като Мохамед III възстановява града в края на 1700 г., след голямото земетресение- каза ми той. – Дар Халифа предшества това с много векове и е използван както от европейците, така и от местните за идентифициране на града.
- Къщата на халифа беше важна забележителност - каза той.
– В миналото това беше суфи завиет, духовно убежище. Което обяснява риада – дворна градина – сама по себе си символ на рая.
Това също обяснява защо сградата е поставена там, където е, в покрайнините на древния град.
– Но цялата тази област има свещено значение – добавя той. – Защото сме много близо до почитания суфийски мавзолей на Сиди Абдерахман.
Едно от най-необичайните места в Мароко, Сиди Абдерахман е малко островче край брега, на 10 минути пеша, където е погребан мистик от 18-ти век с това име. Дори и днес можете да станете свидетели на ритуално жертване на пилета, за да се отърват хората от лошия късмет или „уроки“.
Бенади казва, че важността на къщата е очевидна в нейното име, Дар Халифа, къщата на халифа.
– В по-скорошни времена думата започна да означава нещо като „магистрат“ в Мароко, каза Бенади. – Но това е древна къща и трябва да погледнем назад към първоначалното значение на думата: „халиф“, наследник на пророка Мохамед.
– Последните хора в Мароко, които са претендирали за тази титла, са били монасите-воини Алмохад – казва той, – последният от които е починал през 13 век.
– Може ли къщата да е толкова стара?
– Съвсем определено — каза той. – Когато Дуарте Пачеко споменава Casa Branca през 1500 г., тя вече е била най-малко на 300 години. Историята на тази къща датира още от времето на Алмохадите.
Ливанският канадец Джон Бел, бивш дипломат, който сега е директор на програмата за Близкия изток и Средиземноморието в Международния център за мир в Толедо в Испания, е експерт по арабската култура и историята на контактите между изтока и запада. Бил е няколко пъти в Дар Халифа. Той смята, че идеята това да е оригиналната Casa Blanca е разумна.
– Винаги, когато идвам тук, съм поразен колко различна е къщата от всичко останало в Казабланка – казва той. – Това е малко като да откриете автентичен средновековен замък насред Лос Анджелис: всичко останало около него е много по-скорошно строителство. Което повдига въпроса: защо е оцеляло там, където други структури не са?
Американският историк и писател Джош Шумейк, дългогодишен жител на Мароко, който е извършил задълбочено изследване на миналото на Казабланка, също посочва архитектурата на Дар Халифа като ключова за въпроса.
– Специфични оформления се използват в свещени ислямски пространства, като суфийските завиетаи, които извън Казабланка се срещат само в градове като Маракеш и Фес – казва той.
– В западен контекст една църква може да определи и дори да даде името на град – вземете например Уестминстър. Завиет би играл подобна роля в този случай, особено ако е рядкост да се намери такава в района.
Суфийските институции като тази са много по-често срещани в други марокански градове, но много по-редки в Казабланка. Така че всеки би знаел за съществуването му и почти сигурно би го използвал като отправна точка.
Беше последният ми ден в Дар Халифа, но преди да се втурна към летището, застанах още веднъж в спокойствието на стария риад, сега окъпан в млечната светлина на зората. Може би, разсъждавах аз, никога няма да можем да кажем със сигурност, че Дар Халифа е вдъхновил името Казабланка. Но с такава история зад себе си изглежда подходящо седалище за нова фондация, насърчаваща разказването на истории и свързването на културите.
Обърнах се, за да си тръгна, и точно в това време папунякът нададе от дървото последен нежен писък за сбогуване.
Jason Webster
Може да прочетете оригиналната статия тук:
