Разкрийте мистериите на „Къщата на халифа“ от Тахир Шах
В този празничен сезон какво по-хубаво от
това да се потопиш в омайно пътешествие?
В духа на коледните празници, виж какви тайни се крият в „Къщата на халифа“ – тази перла сред книгите на прочутия пътешественик и писател Тахир Шах.
Представи си елхата, украсена с мигащи лампички, аромат на погача и ошаф или пък на сладки с канела и какао – според твоя вкус... Сега се пренеси в слънчева Казабланка, където Тахир ти разказва за живота си през първата година след преселването си в голямата къща на халифа.
„Къщата на халифа“ ти разказва за невероятното приключение на автора по ремонта на рушащо се имение в сърцето на Казабланка. И там с пълна сила важи това, че „Майсторите са световна терористична организация“.
Въпреки че Коледа не се празнува традиционно в Мароко, топлината на празничния дух надхвърля границите. Ярките описания на Тахир Шах ни позволяват да усетим магията на Коледа, която се преплита с богатия културен гоблен на Мароко. Представи си оживените пазари, украсени с ярки цветове, местните хора, които се смеят заедно, разказват си приказки...
Сред хаоса на ремонта и културните нюанси,
Шах изпъстря разказа със запазената си марка остроумие
Сякаш самите страници на „Къщата на халифа” са попили смеха и хумора, превръщайки я в приятно четиво. Човек не може да не се разсмее на остроумните наблюдения на Шах, който се опитва и в най-тежките моменти да види комичното. И успява.
Откъс от книгата:
„Наближаваше Коледа. Не съм бил възпитан като християнин, но пък бях усвоил консуматорското поведение преди празника. Ариани бе почти на три и исках да й купя коледна елха.
Камал беше непреклонен, когато разбра какво искам:
- Това е ислямска страна, дядо Коледа не идва тук.
Затискнах ушите на Ариани и го погледнах смразяващо.
- Дядо Коледа идва при всички момченца и момиченца – изсъсках. – Няма значение къде живеят!
Тръгнахме из града да търсим елха. Първо отидохме в модния Маариф. Ако изобщо някъде имаше каквато и да е подготовка за Коледа, то това трябваше да е точно тук. Седмица преди празника западния свят беше полудяла тълпа, която купува подаръци, храна в опасни за здравето количества и безкрайни повторения на ТВ шоу програми. През последната седмица преди Коледа лондонските улици обичайно бяха така претъпкани с народ, че едва можеш да ходиш. Ако някак си съумееш да се вмъкнеш в някой магазин, ще видиш, че всичко е опоскано, като след нашествие на скакалци.
Мислех си, че нещо подобно ще ме очаква в Маариф. За моя изненада нямаше и намек за празнично настроение – никакъв изкуствен сняг от стиропор, нито коледни песни, пуйки не висяха по витрините в месарниците. И не се виждаха изобщо никакви елхи. Улиците бяха празни.
- Ако искаш Коледа – обяви Камал, - върни се в Европа.
- Няма да се прибера в къщи без елха – озъбих се аз. – Никога няма да мога да погледна Ариани в очите.“
